(Коледари“, М.Бахнева / © Галерия Марти) Коледуване и коледни песни Коледуването

(„ Коледари “, М.Бахнева / © Галерия Марти)

Коледуване и коледни песни

Коледуването е било известно навсякъде, само че в някои краища то рано е отмряло или пък броят на коледните песни е намалял доста (част от тях са се запазили като песни за коледно хоро или пък на Бъднивечерска трапеза), Слабото му застъпване в планинските краища, където поселищен вид е махалата, демонстрира, че то се е утвърдило като празник на селската териториална община, чийто главен занаят е земеделието.

Родено в лоното на българското езичество, коледуването е достигнало до нас прекомерно малко променено и заслугата за това е недопускането на непознати очи. Тайната му е разкривана единствено пред свои даже през Възраждането; макар явния митологизъм на тогавашните събирачи, те не го познават, не разгласяват коледни песни, тъй като са родом от балкански селища. От средата на предишния век с евангелизоването на българското общество и с налагането на паричнотоковите връзки значими съставки на празника отпадат, а други се пренасочват към зрелищното и величалнопоетичното, то замира естествено или принудително прекратено - поради езичеството си, поради непристойност на маскираните дружини и най-често по политически подбуди („ мъжкият съюз “ даже в този си тип е натурален разсадник на кандидати за „ водачи “ в общината).

След ликвидирането на собствеността върху земята в средата на 20-ти век изчезва и персоналната заинтересуваност от обредите и празниците за благоденствие, само че се е коледувало като знак за последна честност към традицията. Многобройни и също повсеместни са сведенията за преследването му и унищожаването му като идеология на „ класовия зложелател “. Научният интерес към него се възроди, когато то към този момент беше „ мъртва старост “.

Отбор момци коледари

Коледуват единствено мъже - празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, обхождат след среднощ къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благослови, поради което обилно биват дарявани от стопаните. Броят на коледарите в една тайфа не надвишава двадесетина, когато е признато да пеят вътре в къщите, някъде се съблюдава да бъдат дванайсет (и с лидера - тринайсет), другаде са единствено четирима или шестима артисти, защити измежду всички момци, разучавали песните и прослушвани от старейте на селото предния ден. Освен лидера и артистите в групата има „ магаре “, „ котки “, „ поясмар “, „ младоженка “ („ предач “ или „ баба-невеста “). „ Котките “ вървят напред и разсънват стопаните, в случай че са заспали, а „ магарето “ носи даровете.

Водачът на дружината се именува друго, съгласно ролята в самото коледуване. Щом дава стан на коледарите, той е „ станеник “ и в миналото това име за лидера ще да е било общоразпространено - намира се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на лидер на „ армия коладници “ той е „ цар “ и има сходство на скиптър. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е „ поп “, „ блажич “, „ мармарин “, а в случай че е „ брачен партньор “ на водената „ баба-невеста “, той е „ дъртак “ или „ дедица “. Водачът е медиатор както сред мъртвите и живите, така и сред остарялата и новата година. Наричан кум, уважаван и възнаграждаван, настойник на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и би трябвало да е добър собственик, мъж в разцвета на силите си и говорлив, с цел да може да благославя; по неговото име се загатват плодородните години в селото.

Стан станувахме… Станеникът дава на момците една стая от своята къща за стан, в който те се събират вечер, с цел да разучават песните, подкрепени от по-стари и опитни артисти. От деня на избора на лидер до свършването на коледуването на Ивановден за реда се грижат негови помощници-слуги и вероятно в предишното станът е играл ролята на паметно средище. В коледна ария от Малък Преславец, Силистренско, „ царювата къща “ е до международно дърво, под което е застлана златна софра с извит кравай и кана с пропенено вино. В по-ново време събирането на момците е ставало и на публични места (кафене, механа, читалището).

В нощта против Коледа коледарите потеглят от стана и, откакто обходят всички къщи, се завръщат отново там, посрещнати от станеницата (царицата) и дарени с кърпи. В стана се играе и несключеното хоро буенец през дванайсетте погани дни и в него се поставя софра от събраното при коледуването, на която се кани цялото село. Отговорен за реда на коледуването, лидерът е единственият акредитиран от традицията „ сановник “, който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда. В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица да известят всички стопани от селото за идния празник и от негово име да изискат единодушието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, остарели коледари, да се причислят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана, една внушителна тайфа от стотина индивида, и се разпределят по чети (тумби, куди, колове) за обособените махали в селото.

Вам си пеем, Бога славим!... Началото на коледуването, когато цялата тайфа отпред с лидера потегля от стана, се възвестява със звъна на църковната камбана, с пукот на пушка и със специфична за случая ария. Представяли са се първо на кмета, а са блажили у свещеника. С къса ария „ Бог се роди, коладе ле, довечера, коладе ле “ коледарите оповестяват за своето идване пред портите, лидерът честити Коледа на стопанина, излязъл да ги посрещне, подава му бъклица с вино и го пита: „ Славите ли Бога? “ При отговор: „ Славим, славим, добре сте пристигнали! “ четата влиза и изпява авансово намислените песни, съобразени с челядта и поминъка. Пеят на двора и по-често вътре в къщата, където ги приканват да приседнат на трапезата, с цел да вземат по хапка и пийнат по глътка.

Коледарите се стремят да държат благовъзпитание и да пеят стройно. Показът на общото притежание от наследството, на завещаното от традицията, задължава и двете страни, артисти и слушатели, към групово съпреживяване с оптималната вглъбеност, със наложителна представителност в облеклото, даровете и жестовете. В една къща коледарите изпяват няколко песни, до десетина: за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за дребни деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка ария приключва с къси стегнати пожелания: „ Вам си пеем, бога славим! “, „ Колкото сме речом рекли, толкова здраве на тази къща “, „ Колкото звезди в ясно небе, толкоз здраве на тази къща “ и други сходни.

Щом артистите изпеят плануваните песни, „ магарето “ стартира да реве, с което дава знак стопаните да поднесат своите блага. Стопанката дава забрадка, повясмо, сланина или отбрано месо от закланата свиня, а момата - кравая, който се надписва с нейното име. Краваят се поема от благословника, най-често лидера, който се обръща на изток, върти го в ръце или пък всички коледари се допират до него и го „ люлеят “, и споделя бързо коледарската благословия. При изричането й благословникът постоянно се обръща към останалите с думите „ Речете амин, тайфа! “, а те гръмогласно откликват с заедно „ Амин! “ и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. При излизане от вкъщи коледарите пеят навсякъде „ Ние от къщи, а Господ у дома! “

Коледуването приключва с идването на деня. По някои села четите не се завръщат в дома на лидера, а отиват в центъра на селото, където се надпяват. Същия ден се прави търг за събраните артикули, част от които се заделят за общоселската софра вечерта в стана. На търга става и наддаването за моминските краваи. Този бит, при който противниците за едно моминско сърце са доказвали своята обич с „ разполагаем брой “ левове, е заменил старите предбрачни надпревари. Плод на възрожденските парично-стокови връзки, той въпреки всичко е съхранил метафорно-поетическото си лъчение като игра на мъжкото общество, фен и съдник на връзките сред противниците и момата. Негов пълновръстен участник, а не наблюдаващ, е бил самичък Йордан Йовков. По време на учителстването си в Добруджа, в село Долен извор, в самото начало на нашия век той наддавал за кравая на селската мома Пена Григорова и го купил за 20 гроша. А ето какво се помни до наши дни в село Горно Александрово, Сливенско: „ Най-богат кравай е бил на Ганка от Узунгоровска миллет - на стойност 600 лв. през 1916 година. Тя била от оскъдно семейство, само че доста красива и работна. “

Събраните на търга пари се предавали на църквата за утвар и свещници, на учебното заведение и читалището и за градежи на мостове, чешми и кладенци (в доста села съществуват „ коледарски кладенци “), а след войните - за монументи на убитите по фронтовете.

Песните - Коледна митология

Живи очевидци на началните епохи на българското съществуване, коледните песни излъчват обаяние, което няма да помръкне, до момента в който звучи нашата тирада. По традиция българските фолклористи (Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков) ги ценят високо поради поезията в тях, плод на празничното въодушевление на момците-коледари. Но те са били и митология - съкровена религия и средство - съкровена религия и средство за прочувствено вживяване в ритъма на Вселената, с цел да се получи мечтаното равнище на доверие към нея и с цел да се извоюва почтено за индивида наличие в незнайното бъдеще. В своето проучване за произхода на едно старинно склонение в праславянския език проф. Иван Добрев потвърждава, че те се градят върху индоевропейския космогоничен мит и че „ по литературно-историческо значение се подреждат измежду първостепенните филологически монументи на индоевропейската просвета “. Драгомир Петров откри, че старинният размер на юнашките епически песни, така наречен бугарщици, дължи появяването си на размера на нашите коледни песни.

Както обредите от Никулден до Ивановден, по този начин и в песните промяната на остарялата година с новата се осмисля като завършек на света и негово създание, само че същинско разрушение няма, има единствено опасност, която се отстранява като се съблюдава унаследената и осветена традиция. В този дуел на индивида с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е опустошен, те го заместват.

Тъкмо като коледна митология песните не би трябвало да се преглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътешестване във вълчи нощи, за дуела сред силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически персони и събития, „ смлени “ в мелницата на мита.

Със съкращения от: „ Славите ли Млада бога? “, Анчо Калоянов, изд. „ Слово “, Велико Търново, 1992
Картина: „ Коледари “, Галерия Марти